Кинезитерапията е лечение чрез движение или лечебна гимнастика. Тя е област от физиотерапията, основана на упражнения. Движението тук е лечебно средство, което влияе върху целия организъм. Най-важната задача на кинезитерапията е да отстрани физическите увреждания и да подготви пациента за по-нататъшна рехабилитация, включително социална.

Кинезитерапията се използва за профилактика, рехабилитация и възстановителни занимания. Упражненията се подбират индивидуално според нуждите на пациента. Основните показания за прилагането ѝ са:

• Заболявания и нарушения на опорно-двигателния апарат — фрактури, ампутации на крайници, парези, дегенеративни ставни промени;
• болки в гърба и нарушения на стойката;
• ревматични заболявания;
• заболявания на нервната система — болест на Паркинсон, увреждания на периферната нервна система, множествена склероза;
• заболявания на дихателната система — ателектаза, пневмоторакс;
• сърдечносъдови заболявания — инфаркт на миокарда, инсулт, хипертония, коронарна болест;
• бременност — като подготовка за раждане;
• затлъстяване.

Кинезитерапията се разделя на локална и обща. Локалната въздейства непосредствено върху увредения орган, а общата включва упражнения за части на тялото, които не са засегнати от заболяването. Общата кинезитерапия подобрява цялостното физическо състояние и работоспособността на организма. Упражненията се подбират индивидуално според проблемите на пациента и целите, които иска да постигне.

В кинезитерапията се използват:

• Пасивни упражнения — крайниците се движат от терапевт или специален апарат. Използват се при мускулни парези, парализа и продължително обездвижване.
• Активно-пасивни упражнения — пациентът сътрудничи на терапевта, който извършва движението, а пациентът отпуска мускулите. Полезни са след операции и при дегенеративни заболявания.
• Активни упражнения — изпълняват се от пациента самостоятелно или под наблюдението на физиотерапевт. Развиват двигателната памет и скоростта на реакция на двигателни стимули.
• Упражнения със съпротивление.
• Упражнения с облекчено натоварване — упражняваната част на тялото се разтоварва, за да се улесни работата на терапевта.
• Изометрични упражнения — стягане на мускулите без промяна на дължината им, тоест без движение на крайника. Подобряват мускулната сила и издръжливостта.
• Дихателни упражнения — учат пациента да диша правилно и увеличават белодробния капацитет, което влияе върху насищането на кръвта с кислород.
• Релаксиращи упражнения.
• Самопомагащи упражнения — с мускулната сила на здравия крайник пациентът подпомага движението на засегнатия. Те увеличават подвижността на ставите.
• Упражнения с окачване — крайниците се поставят в специални опори, окачени на въжета, но пациентът ги движи сам. Подходящи са при мускулна слабост или атрофия.

Упражненията трябва да съответстват на естествената анатомия на човешкото тяло: ставните движения следват физиологичните им оси. Важно е пациентът съзнателно да отпуска мускулите си, за да намали общото напрежение в тялото.